В памет на моята леля

Минават дните неусететно без мене,
страдаш силно ти, че отишла съм си без време.
На гроба ми разплакана идваш всеки път,
покой не можеш да намериш над вечния ми кът...

И ето, тъжно пак поглеждаш снимката красива,
не виждаш ли, в сърцето ти завинаги съм жива.
Макар да съм без тяло, останала и без сърце,
душата ми завинаги ще броди из откритото небе...

Не плачи, изтрий сълзите, мила,
болката не искам да те е надвила,
усмивка на лицето ти да излезе,
споменът за мене щом в теб изгрее...

Ще бъда ангел, който пази те от рая,
и до сетния ти час до теб ще бъда, зная.
Защото никой няма сила да ни раздели,
щом любов огрявала е две души...

Изчакай ти да дойде пак нощта,
ще видиш как ще бъдем заедно в съня.
Ще видиш образа ми мил,
с прегръдка силна ще изсуша сълзите ти...

Ще изгрявам всяка нощ като звезда в небето,
ще ме търсиш, щом усетиш, че мъката надделява в сърцето.
Любовта ми ще ти подаде отново своята ръка,
нали доброто, мила, побеждава и смъртта...

Така и аз спокойно ще почивам,
когато виждам, че и ти си толкова щастлива...
макар че вече съм покойна,
в сърцето ти завинаги съм жива...