8 jul 2008, 11:14

В параклиса

1.2K 0 2
                    Дъх на тамян и босилек,
                    на старо изядно дърво
                    се впива във всичките жили
                    на моето грешно тело.

                    Иконата тихо аз гледам
                    и шепна молитви на ум
                    за тази, която замина,
                    за нейния нежен парфюм.

Запалих свещ и се взирах в нея, докато пламъкът й не угасна, задушен от тежката миризма на билките пред портрета на светеца.

                    Замислен се кръстя, потъвам
                    в живота капризен и - звън!
                    Лъх облъхна, спъна, подкоси ме -
                    беше нейният нежен парфюм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Императора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....