В параклиса

8 июл. 2008 г., 11:14

Поэзия » Любовная

864 0 2

                    Дъх на тамян и босилек,
                    на старо изядно дърво
                    се впива във всичките жили
                    на моето грешно тело.

                    Иконата тихо аз гледам
                    и шепна молитви на ум
                    за тази, която замина,
                    за нейния нежен парфюм.

Запалих свещ и се взирах в нея, докато пламъкът й не угасна, задушен от тежката миризма на билките пред портрета на светеца.

                    Замислен се кръстя, потъвам
                    в живота капризен и - звън!
                    Лъх облъхна, спъна, подкоси ме -
                    беше нейният нежен парфюм.

В параклиса

Свързани произведения

Комментарии

Предложения