30 may 2020, 16:53

В парка

945 0 0

                                        Врабчо за прехрана

                                        подскача в тревата,

                                        след него ходи врана

                                        клатушкайки главата.

             

                                        Сгода да чака,

                                        в дивата круша,

                                        скрила се е сврака - 

                                        голяма хитруша.

                        

                                        Малко момченце,

                                        със закуска в ръчица,

                                        гони кутренце

                                        с рошава главица.

                 

                                        Затичано момченцето,

                                        с протегната ръчица,

                                        не хвана кутренцето,

                                        спъна се в тревица.

             

                                        Търкулна се момченцето,

                                        закуската и тя,

                                        заскимтя кутренцето

                                        от сполетялата ги беля.

                      

                                        Врабчо се спусна,

                                        враната и тя,

                                        свраката не пропусна,

                                        със закуската отлетя.

             

                                        Уплашено момченцето

                                        отрони сълзица,

                                        залая кутренцето

                                        след лошата птица.

                                        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...