11 ago 2009, 13:44

В пазвата на съдбата 

  Poesía
1265 0 19

Нима дойде, за да си тръгнеш!

Нима горя, за да тлееш!

Защо съдбата не прегърнеш

и в пазвата ù не поспиш?

 

Че кръговратът на живота

поднася блюдо и с тъга,

а непокорната природа

препъва босите крака.

 

Нима дойде, за да избягаш!

Нима пося, за да плевиш!

Нима животът ще пробягаш

с човек, на който не държиш?

 

От лутане ще стане късно,

а всеки миг е ценен дар,

сърце ранено е невръстно

и търси своя господар.

 

Намери ли го, му е вярно

до сетния житейски час,

усеща тайнството коварно

и чува дивия му глас.

 

Нима до днес не си усетил,

че се обича по веднъж

и пламък огнен де е светил,

не го гаси пороен дъжд!

 

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??