11 авг. 2009 г., 13:44

В пазвата на съдбата 

  Поэзия
1287 0 19

Нима дойде, за да си тръгнеш!

Нима горя, за да тлееш!

Защо съдбата не прегърнеш

и в пазвата ù не поспиш?

 

Че кръговратът на живота

поднася блюдо и с тъга,

а непокорната природа

препъва босите крака.

 

Нима дойде, за да избягаш!

Нима пося, за да плевиш!

Нима животът ще пробягаш

с човек, на който не държиш?

 

От лутане ще стане късно,

а всеки миг е ценен дар,

сърце ранено е невръстно

и търси своя господар.

 

Намери ли го, му е вярно

до сетния житейски час,

усеща тайнството коварно

и чува дивия му глас.

 

Нима до днес не си усетил,

че се обича по веднъж

и пламък огнен де е светил,

не го гаси пороен дъжд!

 

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??