В пазвата на съдбата
Нима дойде, за да си тръгнеш!
Нима горя, за да тлееш!
Защо съдбата не прегърнеш
и в пазвата ù не поспиш?
Че кръговратът на живота
поднася блюдо и с тъга,
а непокорната природа
препъва босите крака.
Нима дойде, за да избягаш!
Нима пося, за да плевиш!
Нима животът ще пробягаш
с човек, на който не държиш?
От лутане ще стане късно,
а всеки миг е ценен дар,
сърце ранено е невръстно
и търси своя господар.
Намери ли го, му е вярно
до сетния житейски час,
усеща тайнството коварно
и чува дивия му глас.
Нима до днес не си усетил,
че се обича по веднъж
и пламък огнен де е светил,
не го гаси пороен дъжд!
© Наташа Басарова All rights reserved.
