В петък
Очаквай ме в петък накрая на лятото,
когато небето е чаша лазурна
с невидимо вино, от Бога налято.
Преди с теб в безвремие пак да се гмурнем,
разпуква се залезът – захарна диня,
и птици с крилете си тъмното пъдят,
но мракът отровно в духа се заклини,
изминат, не стига до утрото пътят.
Душата ти тиха за миг ще докосна
с дъха на изгубено – светло познато;
умре ли денят ни, пчела медоносна,
ти чакай ме в петък – накрая на лятото.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Аноним Todos los derechos reservados
