15 jul 2011, 23:24

В петък 

  Poesía » De amor
1068 2 7

Очаквай ме в петък накрая на лятото,
когато небето е чаша лазурна
с невидимо вино, от Бога налято.
Преди с теб в безвремие пак да се гмурнем,
разпуква се залезът – захарна диня,
и птици с крилете си тъмното пъдят,
но мракът отровно в духа се заклини,
изминат, не стига до утрото пътят.
Душата ти тиха за миг ще докосна
с дъха на изгубено – светло познато;
умре ли денят ни, пчела медоносна,
ти чакай ме в петък – накрая на лятото.

© Аноним Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??