В петък
Очаквай ме в петък накрая на лятото,
когато небето е чаша лазурна
с невидимо вино, от Бога налято.
Преди с теб в безвремие пак да се гмурнем,
разпуква се залезът – захарна диня,
и птици с крилете си тъмното пъдят,
но мракът отровно в духа се заклини,
изминат, не стига до утрото пътят.
Душата ти тиха за миг ще докосна
с дъха на изгубено – светло познато;
умре ли денят ни, пчела медоносна,
ти чакай ме в петък – накрая на лятото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аноним Все права защищены
