1 ago 2017, 11:13

В пламъци 

  Poesía
435 3 10

Аз не спрях 
да горя.
Аз не спрях.
Като огън бенгалски искряща...
Непристойна
в поредния грях,
и от болките чужди 
кървяща.

Аз самата съм огън
и жупел,
неспокойна в съня си дори.
И да зейнат в душата пролуки
тя, 
проклетата, 
пак
ще гори.

Всяко ъгълче-кремък
потайно
чака своята клечка
кибрит.
Пламвам цялата 
в кръпки
и тайни
и на кладата стъпвам 
със вик.

Аз изгарям.
Не тлея.
А паля.
Лумват сухите
съчки-съдби.
Аз превръщам сърцата
в пожари.
И във въглени
черни

души.

Моят огън
е моята сила.
Той убива
и ражда

с размах.
Но и слабост -
когато безсилна
спра пред нечия 
орис-река...

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??