В пламъци
Аз не спрях
да горя.
Аз не спрях.
Като огън бенгалски искряща...
Непристойна
в поредния грях,
и от болките чужди
кървяща.
Аз самата съм огън
и жупел,
неспокойна в съня си дори.
И да зейнат в душата пролуки
тя,
проклетата,
пак
ще гори.
Всяко ъгълче-кремък
потайно
чака своята клечка
кибрит.
Пламвам цялата
в кръпки
и тайни
и на кладата стъпвам
със вик.
Аз изгарям.
Не тлея.
А паля.
Лумват сухите
съчки-съдби.
Аз превръщам сърцата
в пожари.
И във въглени
черни
души.
Моят огън
е моята сила.
Той убива
и ражда
с размах.
Но и слабост -
когато безсилна
спра пред нечия
орис-река...
© Деница Ангелова All rights reserved.
