7 jun 2011, 13:57

В плен

  Poesía
784 0 1

Не оставяй ме сама, в плен на тази самота,

не оставяй ме сама, в плен на мрака.

 

Пленница твоя не ще пребъда, нито затворница

в твоите килии мрачни.

 

Ангел с теб съм, в плен на красотата си ти

сега, в плен на мрака, аз съм тук.

 

Този коридор, тъй празен и мрачен, о, велики

духове, чуйте моя глас, при мен елате и ми

помогнете.

 

Ти си наша пленница, ти си наша пазителка,

на мрака, светлинатa и всичко живо около теб.

 

В плен съм аз сега, от тез окови да се измъкна

аз не мога.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...