Jun 7, 2011, 1:57 PM

В плен

  Poetry
785 0 1

Не оставяй ме сама, в плен на тази самота,

не оставяй ме сама, в плен на мрака.

 

Пленница твоя не ще пребъда, нито затворница

в твоите килии мрачни.

 

Ангел с теб съм, в плен на красотата си ти

сега, в плен на мрака, аз съм тук.

 

Този коридор, тъй празен и мрачен, о, велики

духове, чуйте моя глас, при мен елате и ми

помогнете.

 

Ти си наша пленница, ти си наша пазителка,

на мрака, светлинатa и всичко живо около теб.

 

В плен съм аз сега, от тез окови да се измъкна

аз не мога.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...