7.06.2011 г., 13:57

В плен

782 0 1

Не оставяй ме сама, в плен на тази самота,

не оставяй ме сама, в плен на мрака.

 

Пленница твоя не ще пребъда, нито затворница

в твоите килии мрачни.

 

Ангел с теб съм, в плен на красотата си ти

сега, в плен на мрака, аз съм тук.

 

Този коридор, тъй празен и мрачен, о, велики

духове, чуйте моя глас, при мен елате и ми

помогнете.

 

Ти си наша пленница, ти си наша пазителка,

на мрака, светлинатa и всичко живо около теб.

 

В плен съм аз сега, от тез окови да се измъкна

аз не мога.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...