12 dic 2015, 13:49

В подкрепа на библиотечните работници (Сол; Подсещане)

  Poesía » Otra
799 0 0

 

 

 

 

Сол


В читалнята задрямвам благо
над шепнещите редове.
И унесът ми кратък е, но сладък –
богат на други светове.

 

Опомням се, отивам за кафе,
а думите започват да разцъфват.
И водят ме обратно там, където
в открития ще ме покръстват.

 

Прочетеното ще пренаредя
през мойта призма вдъхновена.
И с истина дори да нараня,
солта на раната ще е блажена.

 

 

 

 

Подсещане


Читални доста съм обиколил,
не повече от много други,
но пак достатъчно, за да
открия тайни,
дълбоко скрити от света.

 

Картончетата в шкафчетата малки,
със сигнатури и инвентарни номера,
не значат просто
„тази книга, дайте ми”,
но значат също и това.

 

И как така приели сме за даденост
вълшебствата на библиотеките?
Веднъж намерили съкровища,
за честната отдаденост на техните пазители,
едва ли после ще се сетим.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Братан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...