Сол
В читалнята задрямвам благо
над шепнещите редове.
И унесът ми кратък е, но сладък –
богат на други светове.
Опомням се, отивам за кафе,
а думите започват да разцъфват.
И водят ме обратно там, където
в открития ще ме покръстват.
Прочетеното ще пренаредя
през мойта призма вдъхновена.
И с истина дори да нараня,
солта на раната ще е блажена.
Подсещане
Читални доста съм обиколил,
не повече от много други,
но пак достатъчно, за да
открия тайни,
дълбоко скрити от света.
Картончетата в шкафчетата малки,
със сигнатури и инвентарни номера,
не значат просто
„тази книга, дайте ми”,
но значат също и това.
И как така приели сме за даденост
вълшебствата на библиотеките?
Веднъж намерили съкровища,
за честната отдаденост на техните пазители,
едва ли после ще се сетим.
© Братан Todos los derechos reservados