12.12.2015 г., 13:49

В подкрепа на библиотечните работници (Сол; Подсещане)

798 0 0

 

 

 

 

Сол


В читалнята задрямвам благо
над шепнещите редове.
И унесът ми кратък е, но сладък –
богат на други светове.

 

Опомням се, отивам за кафе,
а думите започват да разцъфват.
И водят ме обратно там, където
в открития ще ме покръстват.

 

Прочетеното ще пренаредя
през мойта призма вдъхновена.
И с истина дори да нараня,
солта на раната ще е блажена.

 

 

 

 

Подсещане


Читални доста съм обиколил,
не повече от много други,
но пак достатъчно, за да
открия тайни,
дълбоко скрити от света.

 

Картончетата в шкафчетата малки,
със сигнатури и инвентарни номера,
не значат просто
„тази книга, дайте ми”,
но значат също и това.

 

И как така приели сме за даденост
вълшебствата на библиотеките?
Веднъж намерили съкровища,
за честната отдаденост на техните пазители,
едва ли после ще се сетим.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Братан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...