12 дек. 2015 г., 13:49

В подкрепа на библиотечните работници (Сол; Подсещане)

801 0 0

 

 

 

 

Сол


В читалнята задрямвам благо
над шепнещите редове.
И унесът ми кратък е, но сладък –
богат на други светове.

 

Опомням се, отивам за кафе,
а думите започват да разцъфват.
И водят ме обратно там, където
в открития ще ме покръстват.

 

Прочетеното ще пренаредя
през мойта призма вдъхновена.
И с истина дори да нараня,
солта на раната ще е блажена.

 

 

 

 

Подсещане


Читални доста съм обиколил,
не повече от много други,
но пак достатъчно, за да
открия тайни,
дълбоко скрити от света.

 

Картончетата в шкафчетата малки,
със сигнатури и инвентарни номера,
не значат просто
„тази книга, дайте ми”,
но значат също и това.

 

И как така приели сме за даденост
вълшебствата на библиотеките?
Веднъж намерили съкровища,
за честната отдаденост на техните пазители,
едва ли после ще се сетим.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Братан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...