23 sept 2010, 11:34

В подножието на върха

940 0 2

В ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА

 

 

В подножието на върха,

в подножието на предизвикателството да го изкача стоя,

на облаците в бягащите сенки.

По слънчевия скат насреща

се гонят като спомените в мисълта ми те -

застигат се, застъпват се,

размиват се в една променлива далечност.

И слива се реално с нереално,

и слива се било и не било.

Край мен танцуват в грейнала зеленина

самотни букове в покрайнината на гората

и разговарят с нацъфтелите цветя

и с бързотечните скокливи ручеи.

Така изтича времето

по склона стръмен на живота

сред нямото величие на върховете -

към своя неизвестна цел тече.

А моят дух –

заплетен възел от безброй противоречия,

след погледа пълзи към висината,

повлякъл тежестта на тялото след себе си,

опитващ да догони

на светлината дългата широка крачка.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Хаджидимитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет, Росица!
    Благодаря ти от сърце за високата оценка за мен и творчеството ми.
  • "А моят дух –
    заплетен възел от безброй противоречия,
    след погледа пълзи към висината,
    повлякъл тежестта на тялото след себе си,
    опитващ да догони
    на светлината дългата широка крачка."

    Достигаш вече висината...
    Поет, прозаик, художник - всичко това си ти и го правиш с голямо майсторство, на висота си. Поздравявам те!


Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....