В подножието на върха
В ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА
В подножието на върха,
в подножието на предизвикателството да го изкача стоя,
на облаците в бягащите сенки.
По слънчевия скат насреща
се гонят като спомените в мисълта ми те -
застигат се, застъпват се,
размиват се в една променлива далечност.
И слива се реално с нереално,
и слива се било и не било.
Край мен танцуват в грейнала зеленина
самотни букове в покрайнината на гората
и разговарят с нацъфтелите цветя
и с бързотечните скокливи ручеи.
Така изтича времето
по склона стръмен на живота
сред нямото величие на върховете -
към своя неизвестна цел тече.
А моят дух –
заплетен възел от безброй противоречия,
след погледа пълзи към висината,
повлякъл тежестта на тялото след себе си,
опитващ да догони
на светлината дългата широка крачка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Хаджидимитров Всички права запазени
