Sep 23, 2010, 11:34 AM

В подножието на върха

934 0 2

В ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА

 

 

В подножието на върха,

в подножието на предизвикателството да го изкача стоя,

на облаците в бягащите сенки.

По слънчевия скат насреща

се гонят като спомените в мисълта ми те -

застигат се, застъпват се,

размиват се в една променлива далечност.

И слива се реално с нереално,

и слива се било и не било.

Край мен танцуват в грейнала зеленина

самотни букове в покрайнината на гората

и разговарят с нацъфтелите цветя

и с бързотечните скокливи ручеи.

Така изтича времето

по склона стръмен на живота

сред нямото величие на върховете -

към своя неизвестна цел тече.

А моят дух –

заплетен възел от безброй противоречия,

след погледа пълзи към висината,

повлякъл тежестта на тялото след себе си,

опитващ да догони

на светлината дългата широка крачка.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Хаджидимитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет, Росица!
    Благодаря ти от сърце за високата оценка за мен и творчеството ми.
  • "А моят дух –
    заплетен възел от безброй противоречия,
    след погледа пълзи към висината,
    повлякъл тежестта на тялото след себе си,
    опитващ да догони
    на светлината дългата широка крачка."

    Достигаш вече висината...
    Поет, прозаик, художник - всичко това си ти и го правиш с голямо майсторство, на висота си. Поздравявам те!


Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...