В подножието на върха
В ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА
В подножието на върха,
в подножието на предизвикателството да го изкача стоя,
на облаците в бягащите сенки.
По слънчевия скат насреща
се гонят като спомените в мисълта ми те -
застигат се, застъпват се,
размиват се в една променлива далечност.
И слива се реално с нереално,
и слива се било и не било.
Край мен танцуват в грейнала зеленина
самотни букове в покрайнината на гората
и разговарят с нацъфтелите цветя
и с бързотечните скокливи ручеи.
Така изтича времето
по склона стръмен на живота
сред нямото величие на върховете -
към своя неизвестна цел тече.
А моят дух –
заплетен възел от безброй противоречия,
след погледа пълзи към висината,
повлякъл тежестта на тялото след себе си,
опитващ да догони
на светлината дългата широка крачка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Хаджидимитров Все права защищены
