1 jun 2010, 21:28

В пожара на обреченото утре...

  Poesía » Civil
965 0 19

В пожара на обреченото утре...

 

                                  След един ТВ репортаж от дом за деца

                                                   с противообществени прояви

 

 

Децата, от които се срамуваме,

са утрото, което не познават

очите ни, завързани със принципи,

отрекли правото на съществуване...

 

Защото са различни... И наметнати

със хиляди натрупани вини.

И  в рамките на неразумни ходове

изплащат чужди, грешни сметки...

 

А те са просто част от светлина,

във лабиринтите на мрака притаена.

Отказвайки да бъдат като другите,

събират смелост като на война

 

със правото на смачканите духом

да отрекат на силните реда.

И да отхапят хранещата длан,

която с опакото методично удря...

 

Децата, от които се страхуваме,

светлеят със убиваща реалност.

И тлее пламъкът на недоверието

в пожара на обреченото утре...

 

01.06.2010г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...