В пожара на обреченото утре...

Poetry » Civic

962 0 19

След един ТВ репортаж от дом за деца

с противообществени прояви

Децата, от които се срамуваме,

са утрото, което не познават

очите ни, завързани със принципи,

отрекли правото на съществуване...

Защото са различни... И наметнати

със хиляди натрупани вини.

И в рамките на неразумни ходове

изплащат чужди, грешни сметки...

А те са просто част от светлина,

във лабиринтите на мрака притаена.

Отказвайки да бъдат като другите,

събират смелост като на война

със правото на смачканите духом

да отрекат на силните реда.

И да отхапят хранещата длан,

която с опакото методично удря...

Децата, от които се страхуваме,

светлеят със убиваща реалност.

И тлее пламъкът на недоверието

в пожара на обреченото утре...

01.06.2010г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

!!!...

2010-07-04T17:49:41+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

........

2010-06-12T16:47:32+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Доче мила...
сърцето ми спря...толкова болка, болезнено тъжно.

2010-06-07T12:08:39+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

"И наметнати със хиляди натрупани вини"
Така е, много точно, Доче!

2010-06-05T22:03:12+03:00
Malch0 (Наню Ангелов)

Стих с прекалено мн истина в него, хареса ми, поздрави........а защо винаги когато нещо се случи тогава чак всички се сещат за децата.

2010-06-05T21:03:26+03:00