Довереница (Дочка Василева)
488 17640
Jun 1, 2010, 9:28 PM

В пожара на обреченото утре... 

  Poetry » Civilian
781 0 19

В пожара на обреченото утре...

 

                                  След един ТВ репортаж от дом за деца

                                                   с противообществени прояви

 

 

Децата, от които се срамуваме,

са утрото, което не познават

очите ни, завързани със принципи,

отрекли правото на съществуване...

 

Защото са различни... И наметнати

със хиляди натрупани вини.

И  в рамките на неразумни ходове

изплащат чужди, грешни сметки...

 

А те са просто част от светлина,

във лабиринтите на мрака притаена.

Отказвайки да бъдат като другите,

събират смелост като на война

 

със правото на смачканите духом

да отрекат на силните реда.

И да отхапят хранещата длан,

която с опакото методично удря...

 

Децата, от които се страхуваме,

светлеят със убиваща реалност.

И тлее пламъкът на недоверието

в пожара на обреченото утре...

 

01.06.2010г.

© Дочка Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!...
  • ........
  • Доче мила...
    сърцето ми спря...толкова болка, болезнено тъжно.
  • "И наметнати със хиляди натрупани вини"
    Така е, много точно, Доче!
  • Стих с прекалено мн истина в него, хареса ми, поздрави........а защо винаги когато нещо се случи тогава чак всички се сещат за децата.
  • Доче...
  • Благодаря, че ме разбирате...
  • Много силен и достоверен стих, Доче!
    Тъжна е тази действителст "в пожара на обреченото утре..."!


  • Толкова силни чувства предизвикват твоите стихове, Доче!
    Винаги истински, преживяни дълбоко...
    Да, ние толкова често обръщаме гръб на своите деца, а дори и не се замисляме колко е трудно на децата останали сами...
    Поздравления и Бог да ги пази, ако ние не успеем...
  • Въздействащо поставени въпроси... Какво и как да се направи, за да не се гори в пожара на обреченото утре?
    Поздравления за стихотворението, чрез което се изразява толкова много!
  • Ох, Доче!
  • Поклон пред малките страдалци...
    И пред тази, която е обърнала внимание на мъката им.
    Бъди !!!
  • ... нашите деца... непримиримите...
  • Много силно,и вярно!!!Благодаря !!!
  • Подобни стихове винаги ме разчувстват...Тъжна тема, но за съжаление представлява самата реалност...
  • Няма лоши деца, има лоши родители! Ние всички сме родители не само за своите, но и за другите деца и сме отговорни за тях!Хубаво стихотворение, замисля!Поздрав!
  • Поклон...Така истинско, тъжно..Поздравления!
    Жалко е, че делим се така, че расата и класата определят животът ни... Тъжно е, че страдат невинни души, имащи същите мечти, надежди, очаквания и права като нашите...
  • !!!
  • ...
Random works
: ??:??