В покой

       В покой

Животът на една идея

Непрестанният кръговрат на

светлина, тъмнина...

Неистов обхват на добро и зло...

Светли и тъмни петна.

Допир и мисъл.

Юмрук и докосване.

Слънце, луна,

ширнали поля, планина.

Морета, океани

- облачни небеса...

О, Боже!

Земната твърд пропила

вода и сълзи...

Приела телата.

Вкоренила дървета.

Устой на материя...

И звук.

Шум на крила,

прибой.

Лятна мараня.

Леко докосва

тишина.

Дивен покой.

Тъмна сянка.

Грозно падение.

Злост.

Удар.

Настървение.

Животинска захапка.

Празнота.

Кървави петна.

Затворени,

ограничени.

Лишения...

О, Дух на тъмата!

В непрестанно превръщане

и движение -

ден подир друг.

Във вековен неспир

Човешки сремежи.

Борби.

Влечения.

Желания.

Движение.

Кръговрат.

Неспирно обхванати

във светло и тъмно.

В добро

и пропадане.

Потребителска жажда,

любовни стремежи,

мислено определима

оценка.

Решение!

Крах на епохи

и прах от идеи.

Музика.

Песен.

Дела на ръката.

Повехнали думи

в деня на

Превръщане.

Стон.

Болка.

Самота.

Премислен.

Първичен

към другия ден...

Нататък!

Духовен катарзиз

и дребно залитане.

Изправен жив,

оголен...

В стихиен

жизнен поток.

Между

крайните сили

- заставаш.

Борба за добро.

Черно страдание.

Влечения.

Мисли и думи

в разпиляните дни.

Пред безкрая...

застанал

             в покой...

02.06.09