24.10.2009 г., 11:58

В покой

701 0 0

       В покой

Животът на една идея

 

 

 

Непрестанният кръговрат на

светлина, тъмнина...

Неистов обхват на добро и зло...

Светли и тъмни петна.

Допир и мисъл.

Юмрук и докосване.

Слънце, луна,

ширнали поля, планина.

Морета, океани

- облачни небеса...

О, Боже!

 

Земната твърд пропила

вода и сълзи...

Приела телата.

Вкоренила дървета.

Устой на материя...

И звук.

Шум на крила,

прибой.

Лятна мараня.

Леко докосва

тишина.

Дивен покой.

 

Тъмна сянка.

Грозно падение.

Злост.

Удар.

Настървение.

Животинска захапка.

Празнота.

Кървави петна.

Затворени,

ограничени.

Лишения...

О, Дух на тъмата!

 

В непрестанно превръщане

и движение -

ден подир друг.

Във вековен неспир

Човешки сремежи.

Борби.

Влечения.

Желания.

Движение.

Кръговрат.

Неспирно обхванати

във светло и тъмно.

В добро

и пропадане.

Потребителска жажда,

любовни стремежи,

мислено определима

оценка.

Решение!

 

Крах на епохи

и прах от идеи.

Музика.

Песен.

Дела на ръката.

Повехнали думи

в деня на

Превръщане.

Стон.

Болка.

Самота.

Премислен.

Първичен

към другия ден...

Нататък!

 

Духовен катарзиз

и дребно залитане.

Изправен жив,

оголен...

В стихиен

жизнен поток.

Между

крайните сили

- заставаш.

Борба за добро.

Черно страдание.

Влечения.

Мисли и думи

в разпиляните дни.

Пред безкрая...

застанал

             в покой...

 

 

02.06.09

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...