В покоя на тишината

14 sept 2007, 19:08

Poesía

551 0 1

18. 07. 2005 г.

Когато залезът отдавна е напуснал,

целувайки лицето на земята,

а изгревът все още спи отпуснат

в красивия покой на тишината,

ти мислено минаваш покрай мене,

докосваш устните ми със усмивка,

очите ми обгръщаш в син оттенък

и с топла нежност ми намигаш.

И закачливо пламъче се смее

във погледа ти, безразсъдно,

и аз усещам, че живея,

дори това да е подсъдно.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Романтик (Христо Костов)

2007-09-14T20:55:41+03:00

Чудесен стих, Цвети!!! Поздрави!!!