В покоя на тишината

14.09.2007 г., 19:08 ч.

Поезия

559 0 1

18. 07. 2005 г.

Когато залезът отдавна е напуснал,

целувайки лицето на земята,

а изгревът все още спи отпуснат

в красивия покой на тишината,

ти мислено минаваш покрай мене,

докосваш устните ми със усмивка,

очите ми обгръщаш в син оттенък

и с топла нежност ми намигаш.

И закачливо пламъче се смее

във погледа ти, безразсъдно,

и аз усещам, че живея,

дори това да е подсъдно.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Романтик (Христо Костов)

2007-09-14T20:55:41+03:00

Чудесен стих, Цвети!!! Поздрави!!!