В покоя на тишината
18. 07. 2005 г.
Когато залезът отдавна е напуснал,
целувайки лицето на земята,
а изгревът все още спи отпуснат
в красивия покой на тишината,
ти мислено минаваш покрай мене,
докосваш устните ми със усмивка,
очите ми обгръщаш в син оттенък
и с топла нежност ми намигаш.
И закачливо пламъче се смее
във погледа ти, безразсъдно,
и аз усещам, че живея,
дори това да е подсъдно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвети Пеева Все права защищены
