27 jul 2011, 22:49

В полето

  Poesía » Otra
937 0 0

В ПОЛЕТО

 

Рее се взорът напразно –

на изток, на запад, на юг.

О, колко еднообразно

и глухо и тъжно е тук!

 

Ни храстче край пътя  зелено,

ни езерце синьо блести.

И цвете в тревата стаено

не видях ни едно да цъфти.

 

Само вятърът съска и брули

пожълтялата суха трева,

сякаш, че някой ме хули

с натежали от злоба слова.

 

И хуквам – покрусена, бледна,

обратно по пустия   път -

към къщи, по-скоро да седна

край огъня, в топлия кът!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлияна Донева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...