27.07.2011 г., 22:49

В полето

934 0 0

В ПОЛЕТО

 

Рее се взорът напразно –

на изток, на запад, на юг.

О, колко еднообразно

и глухо и тъжно е тук!

 

Ни храстче край пътя  зелено,

ни езерце синьо блести.

И цвете в тревата стаено

не видях ни едно да цъфти.

 

Само вятърът съска и брули

пожълтялата суха трева,

сякаш, че някой ме хули

с натежали от злоба слова.

 

И хуквам – покрусена, бледна,

обратно по пустия   път -

към къщи, по-скоро да седна

край огъня, в топлия кът!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлияна Донева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...