27 июл. 2011 г., 22:49

В полето

940 0 0

В ПОЛЕТО

 

Рее се взорът напразно –

на изток, на запад, на юг.

О, колко еднообразно

и глухо и тъжно е тук!

 

Ни храстче край пътя  зелено,

ни езерце синьо блести.

И цвете в тревата стаено

не видях ни едно да цъфти.

 

Само вятърът съска и брули

пожълтялата суха трева,

сякаш, че някой ме хули

с натежали от злоба слова.

 

И хуквам – покрусена, бледна,

обратно по пустия   път -

към къщи, по-скоро да седна

край огъня, в топлия кът!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлияна Донева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...