27 июл. 2011 г., 22:49

В полето

935 0 0

В ПОЛЕТО

 

Рее се взорът напразно –

на изток, на запад, на юг.

О, колко еднообразно

и глухо и тъжно е тук!

 

Ни храстче край пътя  зелено,

ни езерце синьо блести.

И цвете в тревата стаено

не видях ни едно да цъфти.

 

Само вятърът съска и брули

пожълтялата суха трева,

сякаш, че някой ме хули

с натежали от злоба слова.

 

И хуквам – покрусена, бледна,

обратно по пустия   път -

към къщи, по-скоро да седна

край огъня, в топлия кът!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлияна Донева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...