В ПОЛЕТО

Рее се взорът напразно –

на изток, на запад, на юг.

О, колко еднообразно

и глухо и тъжно е тук!

Ни храстче край пътя  зелено,

ни езерце синьо блести.

И цвете в тревата стаено

не видях ни едно да цъфти.

Само вятърът съска и брули

пожълтялата суха трева,

сякаш, че някой ме хули

с натежали от злоба слова.

И хуквам – покрусена, бледна,

обратно по пустия   път -

към къщи, по-скоро да седна

край огъня, в топлия кът!