vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
2 dic 2016, 0:59

В полите на зимата 

  Poesía
970 10 19

Пристига зимата на тайнствена шейна.
От всяко ъгълче лицето й наднича.
Със северни очи, сред тишина,
от себе си гирлянди снежни свлича.

И пак съзирам онзи тъжен бор
(дочакал трудно нова бяла ласка),
самотник в опустял от радост двор,
невидимо как с клони ръкопляска

на детските игри от глъч и смях -
на животворната кипяща радост.
Той имаше един-единствен грях -
не беше вкусил от любовна сладост.

Остана прав до сетния си край
сред сенките прегърбени от старост.
Попил чрез вейки снежния безкрай,
сънуваше нестихващата младост.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих! Пореден вълнуващ шедьовър!
  • Усетих носталгията...
  • Чудесен изказ"Сред сенките прегърбени от старост"
    харесах много образността с която си обрисувал картината.Ти си чудесен поет.Грабваш сърцето веднага.
  • Отново красив стих! Поздравления, Мисана!
  • Много красива творба! Браво!
  • Каквито и думи да използвам са малко тук за възхищението ми!
  • От стар бор навремето хората са дялкали борина, за да им свети в тъмното, а сега с нея подпалваме огъня! Много силна творба! Поздравления, Младене!
  • Магически стих, наистина. Авторът е сложил душички на всичко в този опустял двор, има много живот в стиха, много светла надежда и зов за завръщане!
  • Впечатляващо, не очаквах че мъж е способен на толкова чувствена нежност и финала е великолепен.
  • Сложих си го в любими.Мъдро и гениално.Йоана много хубаво е синтезирала емоциите и символиката.Само бих добавила,че аз съзрях еротика в:
    "от себе си гирлянди снежни свлича.",както и щипка ирония примесена с радост в:
    "невидимо как с клони ръкопляска"
    Литературните критици тук могат само да се поклонят,пред палитрата от емоции,които е изпитал поета написвайки го...
  • Съпреживях! Не знам какво да кажа, защото още съм под въздействието на положителните емоции, някак приказно... въпреки тъгата на бора! Но зимните истории винаги ме карат да изпитвам едно необяснимо чувство! Благодаря ти, Младене! Поздрав от мен!
  • Поставих се на мястото на бора и усетих младостта в сърцето си. Поздравления за стихотворението, Младене, благодаря за удоволствието да прочета и .... отива в любими!
  • Младене, поздравления за зимната приказка!
    Рисуваш с думи и докосваш!Добавям в любими!
  • Борът - символ на зимата. За него е зима винаги, от гледна точка на това, че е стар и измъчен. И все пак много по-млад от всичката младост, която си отива със сезоните. Млад в себе си, радващ се на снежинките...
    Топлина има и в студа. Жалко, че хората забравят за горите. Има толкова красота и мъдрост в тях. А на Коледа, вместо да помогнем на старец, ще отсечем дърво. Тук усетих истинската, първична красота на зимата. Прекрасно стихотворение, Младен Мисана...
    Пп: Усетих женското присъствие на зимата. И смъртта сякаш има женско присъствие. Женската ласка се превръща в майчина в рискови моменти. Всичките ласки на света - струват ли си, ако накрая няма кой да те прегърне? Много ме замисли Затова трябва да ценим любовта като символ на първичната младост, а не „младостта“ сама по себе си. Борът се откроява красиво на фона на цялата картина, като дете на зимата. Сладко, нежно стихотворение, като за картичка...
  • " Сред сенките прегърбени от старост" -- невероятен си в изказа си. Бравоо. Дерзай напред.
  • Много ми хареса !
  • Много е хубаво, Младене!
  • И бора самотен""не беше вкусил от любовна сладост", както някои хора! Поздрави!
  • Много е хубаво!
Propuestas
: ??:??