В полите на зимата
Пристига зимата на тайнствена шейна.
От всяко ъгълче лицето й наднича.
Със северни очи, сред тишина,
от себе си гирлянди снежни свлича.
И пак съзирам онзи тъжен бор
(дочакал трудно нова бяла ласка),
самотник в опустял от радост двор,
невидимо как с клони ръкопляска
на детските игри от глъч и смях -
на животворната кипяща радост.
Той имаше един-единствен грях -
не беше вкусил от любовна сладост.
Остана прав до сетния си край
сред сенките прегърбени от старост.
Попил чрез вейки снежния безкрай,
сънуваше нестихващата младост.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
