В полите на зимата
Пристига зимата на тайнствена шейна.
От всяко ъгълче лицето й наднича.
Със северни очи, сред тишина,
от себе си гирлянди снежни свлича.
И пак съзирам онзи тъжен бор
(дочакал трудно нова бяла ласка),
самотник в опустял от радост двор,
невидимо как с клони ръкопляска
на детските игри от глъч и смях -
на животворната кипяща радост.
Той имаше един-единствен грях -
не беше вкусил от любовна сладост.
Остана прав до сетния си край
сред сенките прегърбени от старост.
Попил чрез вейки снежния безкрай,
сънуваше нестихващата младост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
