2 nov 2008, 14:39

В полунощ

  Poesía
1.4K 0 19

                В полунощ

 

Загърнах в пламъци нощта

и скрити, всичките съмнения

изгаряха невидимо страстта,

в забулени, несбъднати видения.

 

Разбих минутите на хиляди парчета,

през времето, в което сме сами.

Копнежите във полунощ са слепи,

молитвите са пепел от мечти.

 

Измих лицето си във вятъра.

(Небето нямаше луна.)

Във полунощ се вижда само лятото

на хиляди угаснали слънца.

 

Простих и шепота на пясъка.

Завити в тънка пелена,

сълзите се сбогуваха. Изплакани.

Във полунощ. В сърцето на нощта.

     

                              02.11.08

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки миг на денонощието превръщаш в нежна лирика - дълбока, докосваща с проникновенията си - човешки и творчески!
  • Възхитена съм от стиховете ти ! Браво на такъв нежен лирик !
  • Много хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • "Във полунощ. В сърцето на нощта."

    Добре, че го прочетох по обед...

    Венци, много е хубаво това. Не че съм се съмнявала в силата на мъжката лирика, но и да съм, ти си от хората, които разбиват с трясък евентуалните такива съмнения.
    Стих, в който забравям собствените си състояния, за да се потопя в нечии други.
    Ами - благодаря за което.
  • Браво!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...