В полунощ

Поезия

1.4K 0 19

В полунощ

Загърнах в пламъци нощта

и скрити, всичките съмнения

изгаряха невидимо страстта,

в забулени, несбъднати видения.

Разбих минутите на хиляди парчета,

през времето, в което сме сами.

Копнежите във полунощ са слепи,

молитвите са пепел от мечти.

Измих лицето си във вятъра.

(Небето нямаше луна.)

Във полунощ се вижда само лятото

на хиляди угаснали слънца.

Простих и шепота на пясъка.

Завити в тънка пелена,

сълзите се сбогуваха. Изплакани.

Във полунощ. В сърцето на нощта.

02.11.08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

galenaGV (Галена Воротинцева)

Всеки миг на денонощието превръщаш в нежна лирика - дълбока, докосваща с проникновенията си - човешки и творчески!

2009-07-02T15:54:12+03:00
miri_miri (Мария Табакова)

Възхитена съм от стиховете ти ! Браво на такъв нежен лирик !

2009-03-02T15:23:45+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много хубав стих!!!
Поздрав и прегръдка за стиха!!!

2008-11-30T22:35:15+02:00
red_rosse (Цвети Пеева)

"Във полунощ. В сърцето на нощта."

Добре, че го прочетох по обед...

Венци, много е хубаво това. Не че съм се съмнявала в силата на мъжката лирика, но и да съм, ти си от хората, които разбиват с трясък евентуалните такива съмнения.
Стих, в който забравям собствените си състояния, за да се потопя в нечии други.
Ами - благодаря за което.

2008-11-17T11:58:12+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Браво!!!

2008-11-09T22:09:42+02:00