В полунощ
Загърнах в пламъци нощта
и скрити, всичките съмнения
изгаряха невидимо страстта,
в забулени, несбъднати видения.
Разбих минутите на хиляди парчета,
през времето, в което сме сами.
Копнежите във полунощ са слепи,
молитвите са пепел от мечти.
Измих лицето си във вятъра.
(Небето нямаше луна.)
Във полунощ се вижда само лятото
на хиляди угаснали слънца.
Простих и шепота на пясъка.
Завити в тънка пелена,
сълзите се сбогуваха. Изплакани.
Във полунощ. В сърцето на нощта.
02.11.08
© Венцислав Янакиев Все права защищены