2 oct 2006, 16:58

в последната нощ на септември

  Poesía
821 0 13
безплътни мисли
скитат безпосочни
бездомни и самотни
в тиха вечер
в последната 
нощ на септември...
пристъпва на пръсти
тихата есен
узряла на лятото
в топлата гръд
красиво извайва
най-цветната песен
най-нежната есен
от моите години...
сбогувана в ехото
на летните дири
онемелите клони
сега са сами
и само вятърът
постеля намира
в последната
нощ на септември
когато във огън
изгаря и пада
звездата
на моите дни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...