Oct 2, 2006, 4:58 PM

в последната нощ на септември

  Poetry
819 0 13
безплътни мисли
скитат безпосочни
бездомни и самотни
в тиха вечер
в последната 
нощ на септември...
пристъпва на пръсти
тихата есен
узряла на лятото
в топлата гръд
красиво извайва
най-цветната песен
най-нежната есен
от моите години...
сбогувана в ехото
на летните дири
онемелите клони
сега са сами
и само вятърът
постеля намира
в последната
нощ на септември
когато във огън
изгаря и пада
звездата
на моите дни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...