В прегръдка на виелицата снежна
Ще ти шептя като в ухото на жена
че те обичам силно, искам да си моя!
Бучи, шуми в ушите ми кръвта,
в морето на сърцето ми - прибоя
Към тебе крача в тиха самота...
В душата ми е като след наздравица!
В прегръдката на снежна белота
ме приласкаваш Ти, Мальовица - Красавица!
И нека ме ревнува пак Смъртта -
да ме копнее в ледени прегръдки!
Дали е вино или пък вода?
Живота си ще пия с теб на глътки.
Ще бъде пак над тебе светлина!
И ще намери с теб душата ми покоя.
Тъй вдъхновен от тази красота
ще бъда само твой!
И ти ще бъдеш моя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Милев Todos los derechos reservados
