9 nov 2019, 21:51

В прегръдката на здрача 

  Poesía » Verso acróstico
1252 2 6

Вечер е. 

Пътьом наминах, 

разрошвайки въздуха

единствено вятърът ме прегърна. 

Горях. Споменът се завърна. 

Родена въздишка на

ъгъла замръзна от чувства. 

Да можех пак да те зърна! 

Капчици топли на прозореца светъл, 

ангелски глас -  топъл, 

търся посипана с пепел. 

Август мирише на есен. 

 

На пътник всичко отнесъл. 

Адресът - зачеркнат. 

 

Звездите вече не светят. 

Денят и ноща се прегръщат

ранени, 

а споменът не си тръгва. 

Чертае тунели. 

Август се моли! 

 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??