9.11.2019 г., 21:51

В прегръдката на здрача

2.1K 2 5

Вечер е. 

Пътьом наминах, 

разрошвайки въздуха

единствено вятърът ме прегърна. 

Горях. Споменът се завърна. 

Родена въздишка на

ъгъла замръзна от чувства. 

Да можех пак да те зърна! 

Капчици топли на прозореца светъл, 

ангелски глас -  топъл, 

търся посипана с пепел. 

Август мирише на есен. 

 

На пътник всичко отнесъл. 

Адресът - зачеркнат. 

 

Звездите вече не светят. 

Денят и ноща се прегръщат

ранени, 

а споменът не си тръгва. 

Чертае тунели. 

Август се моли! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...