В прегръдката на здрача
Вечер е.
Пътьом наминах,
разрошвайки въздуха
единствено вятърът ме прегърна.
Горях. Споменът се завърна.
Родена въздишка на
ъгъла замръзна от чувства.
Да можех пак да те зърна!
Капчици топли на прозореца светъл,
ангелски глас - топъл,
търся посипана с пепел.
Август мирише на есен.
На пътник всичко отнесъл.
Адресът - зачеркнат.
Звездите вече не светят.
Денят и ноща се прегръщат
ранени,
а споменът не си тръгва.
Чертае тунели.
Август се моли!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
