В приказката
Реших да стана приказен герой,
триглавата ламя да хвана жива.
На сръчен бижутер платих аз в брой,
извая златна ябълка красива.
На клон височък с тел я закрепих.
Препасах сабя, взех си боздугана.
Кафета осемнадесет изпих,
сърцето ми подскочи до тавана.
Зачаках там, но ето, че под строй,
чиновници пристигат от съвета.
Под вежди гледат строго:"Боже мой!"
Разгръщат папки, вадят досиета.
И разпит се започна - цяла нощ.
Кой номер имам на електромера.
А данъци платил ли съм до грош.
На ризите ми кой им е размерът.
Изискват документ след документ
и всеки парафиран поотделно.
Оказва се дори, в един момент,
че имал съм и сбъркано кръщелно.
Поискаха ми първи млечен зъб
и тест за СПИН със данните ми лични.
Свидетелство, че мечът ми е тъп.
Билет за лов на твари екзотични.
Те ябълката взеха с протокол,
че нямам право да я притежавам.
Накрая се оказах с глоби - бол.
Дано не трябва да ги излежавам.
С патрулката откаран бях у нас.
Прегърна ме угрижена жената.
Въздъхна и прошепна с тъжен глас:
- Наистина си срещнал ти Ламята!
© Vasil Ivanov Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
От тази ламя спасение нЕма!
Поздравявам те. -
Ох, от тази Ламя спасение няма. Отсечеш една глава - 10 нови изникват...
-
Милият той ..
Другият път знаеш на коя ламя шапка да кроиш! -
Мария, с Лулу-Ламята се разбрахме.
Даже хонорарчето прибрахме. 😄 -
От де да зная... Била си ламя!
Пък мисля си, Лулу че е девойка.
Ми стана там, каквато стана тя.
Ме закопчаха за едничка бройка.
Другия път... Удрям аз пета
и при теб право в пещерата.
Вземем да учудим с теб света,
как Юнакът гушкаш е Ламята! 🐲 -
Ах тези огнедишащи сърца,
какви ги мислят и какви ги пишат!
И аз за туй до тука бях дошла,
но моите куплети са излишни.
Във приказките трудно се живей!
Но още по е трудничко в живота!
Юнакът перчи се, ала не смей
да крадне ябълка. Вари компоти
от взели да нагниват веч мечти,
от счупено вретено и цървули.
Я, откажи се, момко, вече ти!
Кафето деветнайсто чака! Чу ли? -
Ламята съм, къде отиди, бре,
тъй са зарадвах докат са гласеши,
отдавна не е стъпвал тук герой,
и времето направо не вървеше.
Такава скука, викам ей го на,
ше гръмне и ще разведри простора,
ще го оставя да си поиграй
и гащите му после ще подпаля.
Защо ти беше толкоз реквизит,
чи сабя, боздуган, чи али-бали,
докат са спретнеш, той денят уйде
и та напъплиха онез абдали.
За друг път туряй къшей хляб и беж
към пещерата и недей са хвали,
да знайш с един дъх правя чеверме
ше помниш дълго що сме пили, яли... -
Всеки си има своята приказка
-
Съвременната "Ламя" яде всичко, до което се докопа. Най-обича да яде Съдби. Евала адаш!!!
-
Свежо!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря за настроението! Поздравления!
https://otkrovenia.com/bg/stihove/pochti-e-prikazka-pochti-ne-e