В приказката
Реших да стана приказен герой,
триглавата ламя да хвана жива.
На сръчен бижутер платих аз в брой,
извая златна ябълка красива.
На клон височък с тел я закрепих.
Препасах сабя, взех си боздугана.
Кафета осемнадесет изпих,
сърцето ми подскочи до тавана.
Зачаках там, но ето, че под строй,
чиновници пристигат от съвета.
Под вежди гледат строго:"Боже мой!"
Разгръщат папки, вадят досиета.
И разпит се започна - цяла нощ.
Кой номер имам на електромера.
А данъци платил ли съм до грош.
На ризите ми кой им е размерът.
Изискват документ след документ
и всеки парафиран поотделно.
Оказва се дори, в един момент,
че имал съм и сбъркано кръщелно.
Поискаха ми първи млечен зъб
и тест за СПИН със данните ми лични.
Свидетелство, че мечът ми е тъп.
Билет за лов на твари екзотични.
Те ябълката взеха с протокол,
че нямам право да я притежавам.
Накрая се оказах с глоби - бол.
Дано не трябва да ги излежавам.
С патрулката откаран бях у нас.
Прегърна ме угрижена жената.
Въздъхна и прошепна с тъжен глас:
- Наистина си срещнал ти Ламята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
