19 nov 2019, 7:53

В примката на хаоса или Истинността на нелогичното

  Poesía
598 4 7

Пробуждане, прeчистване, въздишка,

кинжален поглед в изгрева раним.

И слънчев лъч, изпънат като нишка,

стопен във тишината, яко дим.

 

Просмукване на страсти и на чувства –

душа, сърце и тяло във едно.

Суетен хаос с тежък грим – безумства,

и огледало, мамещо стъкло.

 

Пътуване, безкрайни лабиринти –

вълнения, тревоги и тъга.

От корабни въжета, наръч примки.

Мечтания! Отблясъци! Вина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...