В примката на хаоса или Истинността на нелогичното
Пробуждане, прeчистване, въздишка,
кинжален поглед в изгрева раним.
И слънчев лъч, изпънат като нишка,
стопен във тишината, яко дим.
Просмукване на страсти и на чувства –
душа, сърце и тяло във едно.
Суетен хаос с тежък грим – безумства,
и огледало, мамещо стъкло.
Пътуване, безкрайни лабиринти –
вълнения, тревоги и тъга.
От корабни въжета, наръч примки.
Мечтания! Отблясъци! Вина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
