19.11.2019 г., 7:53 ч.

В примката на хаоса или Истинността на нелогичното 

  Поезия
334 4 8

Пробуждане, прeчистване, въздишка,

кинжален поглед в изгрева раним.

И слънчев лъч, изпънат като нишка,

стопен във тишината, яко дим.

 

Просмукване на страсти и на чувства –

душа, сърце и тяло във едно.

Суетен хаос с тежък грим – безумства,

и огледало, мамещо стъкло.

 

Пътуване, безкрайни лабиринти –

вълнения, тревоги и тъга.

От корабни въжета, наръч примки.

Мечтания! Отблясъци! Вина!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??