6 sept 2005, 16:08

В пробуждане на зримото

  Poesía
1.2K 0 1

Очите ми танцуват между зримото,
завъртат се
изтънчено с финес.
Разкриват се,
проникват и дълбаят се.
Разтварят се,
прилепват и искрят.
Топят се,
претворяват се и пият се
От щастие болят или кървят.
Събуждат се,
преди да са събудени.
По очните дъна се стича слуз
от лепкавата сладост
на живота си,
избодени и слепи са преди
умиращия в себе си
да тръгне по пътя.
Неприетото тежи и нямаме го
зримото си, нямаме,
но кой ли го пробужда ми кажи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Събуждане на сетивата, докато още спят в осезание. Харесва ми много, Йоанна!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...