6.09.2005 г., 16:08

В пробуждане на зримото

1.2K 0 1

Очите ми танцуват между зримото,
завъртат се
изтънчено с финес.
Разкриват се,
проникват и дълбаят се.
Разтварят се,
прилепват и искрят.
Топят се,
претворяват се и пият се
От щастие болят или кървят.
Събуждат се,
преди да са събудени.
По очните дъна се стича слуз
от лепкавата сладост
на живота си,
избодени и слепи са преди
умиращия в себе си
да тръгне по пътя.
Неприетото тежи и нямаме го
зримото си, нямаме,
но кой ли го пробужда ми кажи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Събуждане на сетивата, докато още спят в осезание. Харесва ми много, Йоанна!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...