Sep 6, 2005, 4:08 PM

В пробуждане на зримото

  Poetry
1.2K 0 1

Очите ми танцуват между зримото,
завъртат се
изтънчено с финес.
Разкриват се,
проникват и дълбаят се.
Разтварят се,
прилепват и искрят.
Топят се,
претворяват се и пият се
От щастие болят или кървят.
Събуждат се,
преди да са събудени.
По очните дъна се стича слуз
от лепкавата сладост
на живота си,
избодени и слепи са преди
умиращия в себе си
да тръгне по пътя.
Неприетото тежи и нямаме го
зримото си, нямаме,
но кой ли го пробужда ми кажи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Събуждане на сетивата, докато още спят в осезание. Харесва ми много, Йоанна!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...