Sep 6, 2005, 4:08 PM

В пробуждане на зримото

  Poetry
1.2K 0 1

Очите ми танцуват между зримото,
завъртат се
изтънчено с финес.
Разкриват се,
проникват и дълбаят се.
Разтварят се,
прилепват и искрят.
Топят се,
претворяват се и пият се
От щастие болят или кървят.
Събуждат се,
преди да са събудени.
По очните дъна се стича слуз
от лепкавата сладост
на живота си,
избодени и слепи са преди
умиращия в себе си
да тръгне по пътя.
Неприетото тежи и нямаме го
зримото си, нямаме,
но кой ли го пробужда ми кажи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Събуждане на сетивата, докато още спят в осезание. Харесва ми много, Йоанна!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...